Новите обувки, които тогава купих, за да танцувам със теб,
сега изглеждат издрани от непосилните лутания през самотата...
Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,
но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...
Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене...
Та ние дори не бяхме танцували, нито веднъж!
Изхвърлих ги! Както и мислите си за теб...
Автор Моника Стойчева
Дата 25 април 2014 г.