Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
25 апр. 2014 г., 20:49  

С красивите - тъжни обувки...

702 0 6



Новите обувки, които тогава купих, за да танцувам със теб,

сега изглеждат издрани от непосилните лутания през  самотата...

Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,

но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...

Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене...

Та ние дори не бяхме танцували, нито веднъж!

Изхвърлих ги!  Както и мислите си за теб...

 

Автор Моника Стойчева

Дата 25 април 2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0