25.04.2014 г., 20:49  

С красивите - тъжни обувки...

695 0 6



Новите обувки, които тогава купих, за да танцувам със теб,

сега изглеждат издрани от непосилните лутания през  самотата...

Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,

но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...

Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене...

Та ние дори не бяхме танцували, нито веднъж!

Изхвърлих ги!  Както и мислите си за теб...

 

Автор Моника Стойчева

Дата 25 април 2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...