25.04.2014 г., 20:49  

С красивите - тъжни обувки...

699 0 6



Новите обувки, които тогава купих, за да танцувам със теб,

сега изглеждат издрани от непосилните лутания през  самотата...

Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,

но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...

Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене...

Та ние дори не бяхме танцували, нито веднъж!

Изхвърлих ги!  Както и мислите си за теб...

 

Автор Моника Стойчева

Дата 25 април 2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...