6 нояб. 2009 г., 11:54

С надеждата живея

1K 0 2

Празници посрещам

с празнота в душата,

тъжна и сама съм,

знак е на съдбата.

 

Коледната трапеза

с любов подреждам,

и често към вратата

тайничко поглеждам.

 

Ето, идват ми децата,

вече съм щастлива, но

когато те си тръгват,

отново съм унила.

 

Стените пак са четири,

телевизорът говори,

с надеждата живея, че

 любовта вратата ще отвори.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Маргина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще го дочакаш!
  • Замислих се преди да оставя коментар, но реших, че така и така съм дошла по-добре да си кажа какво мисля. Стиха върви плавно и леко до последния ред, но там ме чакаше изненада. Няма ли начин да редактираш последния си ред? Развали ми впечатлението точно накрая, затова и реших да споделя мнението си. Успех от мен! Ще наминавам

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...