shisharka (Райна Маргина)
2 19

Nov 6, 2009, 11:54 AM

С надеждата живея

Poetry » Other

995 0 2

Празници посрещам

с празнота в душата,

тъжна и сама съм,

знак е на съдбата.

Коледната трапеза

с любов подреждам,

и често към вратата

тайничко поглеждам.

Ето, идват ми децата,

вече съм щастлива, но

когато те си тръгват,

отново съм унила.

Стените пак са четири,

телевизорът говори,

с надеждата живея, че

любовта вратата ще отвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Ще го дочакаш!

2009-11-06T18:30:45+02:00
Човек (Анна Станоева)

Замислих се преди да оставя коментар, но реших, че така и така съм дошла по-добре да си кажа какво мисля. Стиха върви плавно и леко до последния ред, но там ме чакаше изненада. Няма ли начин да редактираш последния си ред? Развали ми впечатлението точно накрая, затова и реших да споделя мнението си. Успех от мен! Ще наминавам

2009-11-06T15:58:27+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0