shisharka (Райна Маргина)
2 19

Nov 6, 2009, 11:54 AM

С надеждата живея

Poetry » Other

996 0 2

Празници посрещам

с празнота в душата,

тъжна и сама съм,

знак е на съдбата.

Коледната трапеза

с любов подреждам,

и често към вратата

тайничко поглеждам.

Ето, идват ми децата,

вече съм щастлива, но

когато те си тръгват,

отново съм унила.

Стените пак са четири,

телевизорът говори,

с надеждата живея, че

любовта вратата ще отвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Ще го дочакаш!

2009-11-06T18:30:45+02:00
Човек (Анна Станоева)

Замислих се преди да оставя коментар, но реших, че така и така съм дошла по-добре да си кажа какво мисля. Стиха върви плавно и леко до последния ред, но там ме чакаше изненада. Няма ли начин да редактираш последния си ред? Развали ми впечатлението точно накрая, затова и реших да споделя мнението си. Успех от мен! Ще наминавам

2009-11-06T15:58:27+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0