shisharka (Райна Маргина)
2 19

Nov 6, 2009, 11:54 AM

С надеждата живея

Poetry » Other

998 0 2

Празници посрещам

с празнота в душата,

тъжна и сама съм,

знак е на съдбата.

Коледната трапеза

с любов подреждам,

и често към вратата

тайничко поглеждам.

Ето, идват ми децата,

вече съм щастлива, но

когато те си тръгват,

отново съм унила.

Стените пак са четири,

телевизорът говори,

с надеждата живея, че

любовта вратата ще отвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Ще го дочакаш!

2009-11-06T18:30:45+02:00
Човек (Анна Станоева)

Замислих се преди да оставя коментар, но реших, че така и така съм дошла по-добре да си кажа какво мисля. Стиха върви плавно и леко до последния ред, но там ме чакаше изненада. Няма ли начин да редактираш последния си ред? Развали ми впечатлението точно накрая, затова и реших да споделя мнението си. Успех от мен! Ще наминавам

2009-11-06T15:58:27+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0