С надеждата живея

6.11.2009 г., 11:54 ч.

Поезия » Друга

597 0 2

Празници посрещам

с празнота в душата,

тъжна и сама съм,

знак е на съдбата.

Коледната трапеза

с любов подреждам,

и често към вратата

тайничко поглеждам.

Ето, идват ми децата,

вече съм щастлива, но

когато те си тръгват,

отново съм унила.

Стените пак са четири,

телевизорът говори,

с надеждата живея, че

любовта вратата ще отвори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aborigen (Борко Бърборко)

2009-11-06T18:30:45+02:00

Ще го дочакаш!
Човек (Анна Станоева)

2009-11-06T15:58:27+02:00

Замислих се преди да оставя коментар, но реших, че така и така съм дошла по-добре да си кажа какво мисля. Стиха върви плавно и леко до последния ред, но там ме чакаше изненада. Няма ли начин да редактираш последния си ред? Развали ми впечатлението точно накрая, затова и реших да споделя мнението си. Успех от мен! Ще наминавам