6 nov 2009, 11:54

С надеждата живея

  Poesía » Otra
994 0 2

Празници посрещам

с празнота в душата,

тъжна и сама съм,

знак е на съдбата.

 

Коледната трапеза

с любов подреждам,

и често към вратата

тайничко поглеждам.

 

Ето, идват ми децата,

вече съм щастлива, но

когато те си тръгват,

отново съм унила.

 

Стените пак са четири,

телевизорът говори,

с надеждата живея, че

 любовта вратата ще отвори.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райна Маргина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще го дочакаш!
  • Замислих се преди да оставя коментар, но реших, че така и така съм дошла по-добре да си кажа какво мисля. Стиха върви плавно и леко до последния ред, но там ме чакаше изненада. Няма ли начин да редактираш последния си ред? Развали ми впечатлението точно накрая, затова и реших да споделя мнението си. Успех от мен! Ще наминавам

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...