25 апр. 2017 г., 19:01

С отворени очи

549 4 6

Следят ме езера 

с отворени очи.

Небето е заключено.

Не мога да се скрия.

Изтриваме прозорците.

Събаряме стени.

Най-плитката вода 

за миг ще ни надвие.

 

А рибешка уста мълви 

предсмъртното ми ехо.

На мъртвите не им личи 

съмнението ново.

През бързея на къси дни 

кръвта е лепкава

и само тя, и само тук 

е истински виновна.

 

Ти тръгвай и вземи си 

каквото обеща!

Наследство аз си имам

хвърчило и писалка.

Не в Господа ще вярвам, 

а в младата трева.

Щурец ще се ожени 

за ниската ми сянка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинска наслада носи поезията ти!...Навестявай ни по-често, Райна!...
  • Благодаря , толкова е ценно за мен присъствието ви...желая вдъхновено перо на всички!
  • Много интересно и много ми хареса!Поздрави, Райна!
  • Хареса ми!
  • Интересно и загадъчно,хареса ми!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...