25 апр. 2017 г., 19:01

С отворени очи

546 4 6

Следят ме езера 

с отворени очи.

Небето е заключено.

Не мога да се скрия.

Изтриваме прозорците.

Събаряме стени.

Най-плитката вода 

за миг ще ни надвие.

 

А рибешка уста мълви 

предсмъртното ми ехо.

На мъртвите не им личи 

съмнението ново.

През бързея на къси дни 

кръвта е лепкава

и само тя, и само тук 

е истински виновна.

 

Ти тръгвай и вземи си 

каквото обеща!

Наследство аз си имам

хвърчило и писалка.

Не в Господа ще вярвам, 

а в младата трева.

Щурец ще се ожени 

за ниската ми сянка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинска наслада носи поезията ти!...Навестявай ни по-често, Райна!...
  • Благодаря , толкова е ценно за мен присъствието ви...желая вдъхновено перо на всички!
  • Много интересно и много ми хареса!Поздрави, Райна!
  • Хареса ми!
  • Интересно и загадъчно,хареса ми!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...