25.04.2017 г., 19:01 ч.

С отворени очи 

  Поезия » Друга
402 4 6

Следят ме езера 

с отворени очи.

Небето е заключено.

Не мога да се скрия.

Изтриваме прозорците.

Събаряме стени.

Най-плитката вода 

за миг ще ни надвие.

 

А рибешка уста мълви 

предсмъртното ми ехо.

На мъртвите не им личи 

съмнението ново.

През бързея на къси дни 

кръвта е лепкава

и само тя, и само тук 

е истински виновна.

 

Ти тръгвай и вземи си 

каквото обеща!

Наследство аз си имам

хвърчило и писалка.

Не в Господа ще вярвам, 

а в младата трева.

Щурец ще се ожени 

за ниската ми сянка.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинска наслада носи поезията ти!...Навестявай ни по-често, Райна!...
  • Благодаря , толкова е ценно за мен присъствието ви...желая вдъхновено перо на всички!
  • Много интересно и много ми хареса!Поздрави, Райна!
  • Хареса ми!
  • Интересно и загадъчно,хареса ми!
  • "А рибешка уста мълви предсмъртното ми ехо...
    Не в Господа ще вярвам, а в младата трева...
    Небето е заключено. Не мога да се скрия...
    Следят ме езера с отворени очи...
    Щурец ще се ожени за ниската ми сянка."

    С това невероятно поетично ОКО влизаш в моето Избрано, Поетесо!!!
    И в моите Любими!!!
    Радвай ни все така със своите "хвърчило и писалка".
Предложения
: ??:??