Следят ме езера
с отворени очи.
Небето е заключено.
Не мога да се скрия.
Изтриваме прозорците.
Събаряме стени.
Най-плитката вода
за миг ще ни надвие.
А рибешка уста мълви
предсмъртното ми ехо.
На мъртвите не им личи
съмнението ново.
През бързея на къси дни
кръвта е лепкава
и само тя, и само тук
е истински виновна.
Ти тръгвай и вземи си
каквото обеща!
Наследство аз си имам –
хвърчило и писалка.
Не в Господа ще вярвам,
а в младата трева.
Щурец ще се ожени
за ниската ми сянка.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
