Следят ме езера
с отворени очи.
Небето е заключено.
Не мога да се скрия.
Изтриваме прозорците.
Събаряме стени.
Най-плитката вода
за миг ще ни надвие.
А рибешка уста мълви
предсмъртното ми ехо.
На мъртвите не им личи
съмнението ново.
През бързея на къси дни
кръвта е лепкава
и само тя, и само тук
е истински виновна.
Ти тръгвай и вземи си
каквото обеща!
Наследство аз си имам –
хвърчило и писалка.
Не в Господа ще вярвам,
а в младата трева.
Щурец ще се ожени
за ниската ми сянка.