19 февр. 2016 г., 21:23

С право на неспомняне

1.7K 0 11

Брегът съблече свойта недостъпност

и се снижи до ранг на раковина.

Художникът рисуваше без пръсти

по изгрева на n-тата  любима

един различен топъл януари,

след него февруари... и октомври

и огъня без право на догаряне,

и жаждата със право на неспомняне.

Брегът не пожела да бъде юли -

не вярваше в светулки и във феи.

От пясъка на августовски кули

премигваше към любовта в червено.

Художникът рисуваше...

Платната,

запълнеше ли, сменяше със други.

Лицата от изложбата в душата му

танцуваха. 

Еднакви пеперуди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...