19 февр. 2016 г., 21:23

С право на неспомняне

1.7K 0 11

Брегът съблече свойта недостъпност

и се снижи до ранг на раковина.

Художникът рисуваше без пръсти

по изгрева на n-тата  любима

един различен топъл януари,

след него февруари... и октомври

и огъня без право на догаряне,

и жаждата със право на неспомняне.

Брегът не пожела да бъде юли -

не вярваше в светулки и във феи.

От пясъка на августовски кули

премигваше към любовта в червено.

Художникът рисуваше...

Платната,

запълнеше ли, сменяше със други.

Лицата от изложбата в душата му

танцуваха. 

Еднакви пеперуди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...