Feb 19, 2016, 9:23 PM

С право на неспомняне

  Poetry » Love
1.7K 0 11

Брегът съблече свойта недостъпност

и се снижи до ранг на раковина.

Художникът рисуваше без пръсти

по изгрева на n-тата  любима

един различен топъл януари,

след него февруари... и октомври

и огъня без право на догаряне,

и жаждата със право на неспомняне.

Брегът не пожела да бъде юли -

не вярваше в светулки и във феи.

От пясъка на августовски кули

премигваше към любовта в червено.

Художникът рисуваше...

Платната,

запълнеше ли, сменяше със други.

Лицата от изложбата в душата му

танцуваха. 

Еднакви пеперуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...