Feb 19, 2016, 9:23 PM

С право на неспомняне

  Poetry » Love
1.7K 0 11

Брегът съблече свойта недостъпност

и се снижи до ранг на раковина.

Художникът рисуваше без пръсти

по изгрева на n-тата  любима

един различен топъл януари,

след него февруари... и октомври

и огъня без право на догаряне,

и жаждата със право на неспомняне.

Брегът не пожела да бъде юли -

не вярваше в светулки и във феи.

От пясъка на августовски кули

премигваше към любовта в червено.

Художникът рисуваше...

Платната,

запълнеше ли, сменяше със други.

Лицата от изложбата в душата му

танцуваха. 

Еднакви пеперуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...