19.02.2016 г., 21:23

С право на неспомняне

1.7K 0 11

Брегът съблече свойта недостъпност

и се снижи до ранг на раковина.

Художникът рисуваше без пръсти

по изгрева на n-тата  любима

един различен топъл януари,

след него февруари... и октомври

и огъня без право на догаряне,

и жаждата със право на неспомняне.

Брегът не пожела да бъде юли -

не вярваше в светулки и във феи.

От пясъка на августовски кули

премигваше към любовта в червено.

Художникът рисуваше...

Платната,

запълнеше ли, сменяше със други.

Лицата от изложбата в душата му

танцуваха. 

Еднакви пеперуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...