26 июн. 2017 г., 11:16

Сама избирам

953 4 28

Дори и утре да те няма, 
аз пак ще вярвам в любовта. 
Какъв е смисълът от драма?
Та нали животът е една игра. 

 

Ако днес съм победител, 
утре може да не съм. 
Жертва или пък спасител. 
А дали съм будна...
или е поредният ми сън? 

 

Ако е живот, докрай ще го живея. 
Само остави ме — да съм Аз. 
Ролята ми, никой да не определя. 
Сама решавам, дали ще съм
в играта... или пък избирам „пас”.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение,Виолета!!!Това си ти!!!Поздрави!!!
  • Винаги е трудно, Вили! Но ти го правиш!
  • Опитвам се да бъда силна. Трябва. Макар, че е много трудно понякога. Пак благодаря
  • Отново си силна, Вили! И като стих, и като характер!
  • Вили, благодаря ти!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....