19 февр. 2018 г., 00:21

Само дъх

674 1 1

Животът ми е само дъх, дори да дишам

на порции - за да пестя мига и времето.

Безумната мечта за съвършенност

и вечността са мит и сън на бремето.

Когато се събудя ще е болка - 

и не, защото съм в света на Дявола,

дъхът ми ще е чужд, обсебен

от истината, сграбчила съдбата ми.

Живеем като в сън - един завинаги,

мечтите ни - накъсани видения.

Очакването да сме пак щастливи

оказва се безумно бдение.

Не сме на двайсет - виждаме живота си

като на длан, понякога във графики.

Но истината не е в цветовете,

а в замисъла, идващ от душата ни.

Животът ми е само дъх

в мига, когато съм изплакала, 

но този дъх е съвършен -

непреродим, единствен, неслучаен...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....