Feb 19, 2018, 12:21 AM

Само дъх

  Poetry
668 1 1

Животът ми е само дъх, дори да дишам

на порции - за да пестя мига и времето.

Безумната мечта за съвършенност

и вечността са мит и сън на бремето.

Когато се събудя ще е болка - 

и не, защото съм в света на Дявола,

дъхът ми ще е чужд, обсебен

от истината, сграбчила съдбата ми.

Живеем като в сън - един завинаги,

мечтите ни - накъсани видения.

Очакването да сме пак щастливи

оказва се безумно бдение.

Не сме на двайсет - виждаме живота си

като на длан, понякога във графики.

Но истината не е в цветовете,

а в замисъла, идващ от душата ни.

Животът ми е само дъх

в мига, когато съм изплакала, 

но този дъх е съвършен -

непреродим, единствен, неслучаен...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...