24 нояб. 2022 г., 12:43

Само на ушенце ще ви кажа

775 6 9

От ума ми влиза и излиза,
вече трета откачалка бърза,
доктор усмирителната риза,
някак нескопосано ми върза.

Даде шепа хапчета и рече:
— "Никой не остава непораснал,
време ти е, остаряваш вече!
Ни си Василиса, ни прекрасна!"

Психодиспансерът – три етажа,
всичките прозорци са с решетки.
Само на ушенце ще ви кажа –
докторът си прави криви сметки.

Хапчетата дадох на  портиера
и сега го вижте – старец същи.
Шапка невидимка щом намеря,
даже на Луната съм си вкъщи.

Джейми пак с фенерчето ми свети,
Пипилота ми услужи с коня...
Някъде по другите планети,
с малък Принц пак детството си гоня...

Та не знам дали съм Василиса,
но ще съм си същата до края.
С мен и медицината се слиса,
да пораствам просто не желая!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радват ме усмивките ви, Кате!
  • Успокои ме. Хубаво е човек да знае, че има и други като него.
    Приятелска усмивка за теб. Бъди все такава!
  • Все едни мрачни ги пиша напоследък, крайно време беше да ми се "врътне перката". Прочетох коментарите под творбата на Кери и ето.
  • Геронтологията е наука за процесите на стареенето.
    Явно, геронтолозите не ни вместват в изследванията си!
    Или ние не подлежим на изследванията им,или те са твърде прозаични и скучновати.
    А може би, и двете!
    Поздравления за стихотворението, Надежда!🤣😉🤔
  • Да бе, на ушенце! Толкова гръмко се чу! Просто не порасвай, носи детето в себе си, няма по- хубаво от това! А медицината ме я мисли, тя има да учи още много!
    Хареса ми, с усмивка!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...