Nov 24, 2022, 12:43 PM

Само на ушенце ще ви кажа

767 6 9

От ума ми влиза и излиза,
вече трета откачалка бърза,
доктор усмирителната риза,
някак нескопосано ми върза.

Даде шепа хапчета и рече:
— "Никой не остава непораснал,
време ти е, остаряваш вече!
Ни си Василиса, ни прекрасна!"

Психодиспансерът – три етажа,
всичките прозорци са с решетки.
Само на ушенце ще ви кажа –
докторът си прави криви сметки.

Хапчетата дадох на  портиера
и сега го вижте – старец същи.
Шапка невидимка щом намеря,
даже на Луната съм си вкъщи.

Джейми пак с фенерчето ми свети,
Пипилота ми услужи с коня...
Някъде по другите планети,
с малък Принц пак детството си гоня...

Та не знам дали съм Василиса,
но ще съм си същата до края.
С мен и медицината се слиса,
да пораствам просто не желая!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радват ме усмивките ви, Кате!
  • Успокои ме. Хубаво е човек да знае, че има и други като него.
    Приятелска усмивка за теб. Бъди все такава!
  • Все едни мрачни ги пиша напоследък, крайно време беше да ми се "врътне перката". Прочетох коментарите под творбата на Кери и ето.
  • Геронтологията е наука за процесите на стареенето.
    Явно, геронтолозите не ни вместват в изследванията си!
    Или ние не подлежим на изследванията им,или те са твърде прозаични и скучновати.
    А може би, и двете!
    Поздравления за стихотворението, Надежда!🤣😉🤔
  • Да бе, на ушенце! Толкова гръмко се чу! Просто не порасвай, носи детето в себе си, няма по- хубаво от това! А медицината ме я мисли, тя има да учи още много!
    Хареса ми, с усмивка!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...