24.11.2022 г., 12:43

Само на ушенце ще ви кажа

766 6 9

От ума ми влиза и излиза,
вече трета откачалка бърза,
доктор усмирителната риза,
някак нескопосано ми върза.

Даде шепа хапчета и рече:
— "Никой не остава непораснал,
време ти е, остаряваш вече!
Ни си Василиса, ни прекрасна!"

Психодиспансерът – три етажа,
всичките прозорци са с решетки.
Само на ушенце ще ви кажа –
докторът си прави криви сметки.

Хапчетата дадох на  портиера
и сега го вижте – старец същи.
Шапка невидимка щом намеря,
даже на Луната съм си вкъщи.

Джейми пак с фенерчето ми свети,
Пипилота ми услужи с коня...
Някъде по другите планети,
с малък Принц пак детството си гоня...

Та не знам дали съм Василиса,
но ще съм си същата до края.
С мен и медицината се слиса,
да пораствам просто не желая!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радват ме усмивките ви, Кате!
  • Успокои ме. Хубаво е човек да знае, че има и други като него.
    Приятелска усмивка за теб. Бъди все такава!
  • Все едни мрачни ги пиша напоследък, крайно време беше да ми се "врътне перката". Прочетох коментарите под творбата на Кери и ето.
  • Геронтологията е наука за процесите на стареенето.
    Явно, геронтолозите не ни вместват в изследванията си!
    Или ние не подлежим на изследванията им,или те са твърде прозаични и скучновати.
    А може би, и двете!
    Поздравления за стихотворението, Надежда!🤣😉🤔
  • Да бе, на ушенце! Толкова гръмко се чу! Просто не порасвай, носи детето в себе си, няма по- хубаво от това! А медицината ме я мисли, тя има да учи още много!
    Хареса ми, с усмивка!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...