24.11.2022 г., 12:43

Само на ушенце ще ви кажа

773 6 9

От ума ми влиза и излиза,
вече трета откачалка бърза,
доктор усмирителната риза,
някак нескопосано ми върза.

Даде шепа хапчета и рече:
— "Никой не остава непораснал,
време ти е, остаряваш вече!
Ни си Василиса, ни прекрасна!"

Психодиспансерът – три етажа,
всичките прозорци са с решетки.
Само на ушенце ще ви кажа –
докторът си прави криви сметки.

Хапчетата дадох на  портиера
и сега го вижте – старец същи.
Шапка невидимка щом намеря,
даже на Луната съм си вкъщи.

Джейми пак с фенерчето ми свети,
Пипилота ми услужи с коня...
Някъде по другите планети,
с малък Принц пак детството си гоня...

Та не знам дали съм Василиса,
но ще съм си същата до края.
С мен и медицината се слиса,
да пораствам просто не желая!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радват ме усмивките ви, Кате!
  • Успокои ме. Хубаво е човек да знае, че има и други като него.
    Приятелска усмивка за теб. Бъди все такава!
  • Все едни мрачни ги пиша напоследък, крайно време беше да ми се "врътне перката". Прочетох коментарите под творбата на Кери и ето.
  • Геронтологията е наука за процесите на стареенето.
    Явно, геронтолозите не ни вместват в изследванията си!
    Или ние не подлежим на изследванията им,или те са твърде прозаични и скучновати.
    А може би, и двете!
    Поздравления за стихотворението, Надежда!🤣😉🤔
  • Да бе, на ушенце! Толкова гръмко се чу! Просто не порасвай, носи детето в себе си, няма по- хубаво от това! А медицината ме я мисли, тя има да учи още много!
    Хареса ми, с усмивка!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...