31 янв. 2015 г., 13:36

Самобичуване

791 0 6

Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...

Дори на себе си ще се присмея аз.

Дали е редно да прощавам или хуля!?

И кой ми дава право на това?

Нима съм по добър от всички?

Нима съм по различен аз?

Защо тогава се опитвам ми кажете!?

Да казвам какво е най добро за нас.

Дърдорко който чувства се велик и умен.

Че кой излъгал го е за това!?

Нали и аз човек съм като всички.

Защо тогава с пръст ви казвам не така?

Признавам си че не за туй го правя.

Описвам своята борба греховна.

И искам, бога ми, така го искам,

да бъдем хора носещи във себе си

любов и добрина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Руми разчувства ме!До нови!
  • Има шанс,ако повече хора провокираме доброто в себе си и другите!Вярата е наивна,но трябва да се опитва всеки ден!!!!!
  • Здравейте момичета зарадвах се на коментарите!За мен те значат много!С уважение Тони ,Ели ,Краси !!!До нови стрещи!!!
  • "И искам, бога ми, така го искам,

    да бъдем хора носещи във себе си

    любов и добрина."
    -------------------------------------------------------------
    Докосваща сърцето поетична изповед с много мъдро послание!
    Поздрави за оригиналния и талантливо написан стих!
  • Интересни размисли!
    Замислих се и аз...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...