31.01.2015 г., 13:36

Самобичуване

790 0 6

Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...

Дори на себе си ще се присмея аз.

Дали е редно да прощавам или хуля!?

И кой ми дава право на това?

Нима съм по добър от всички?

Нима съм по различен аз?

Защо тогава се опитвам ми кажете!?

Да казвам какво е най добро за нас.

Дърдорко който чувства се велик и умен.

Че кой излъгал го е за това!?

Нали и аз човек съм като всички.

Защо тогава с пръст ви казвам не така?

Признавам си че не за туй го правя.

Описвам своята борба греховна.

И искам, бога ми, така го искам,

да бъдем хора носещи във себе си

любов и добрина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Руми разчувства ме!До нови!
  • Има шанс,ако повече хора провокираме доброто в себе си и другите!Вярата е наивна,но трябва да се опитва всеки ден!!!!!
  • Здравейте момичета зарадвах се на коментарите!За мен те значат много!С уважение Тони ,Ели ,Краси !!!До нови стрещи!!!
  • "И искам, бога ми, така го искам,

    да бъдем хора носещи във себе си

    любов и добрина."
    -------------------------------------------------------------
    Докосваща сърцето поетична изповед с много мъдро послание!
    Поздрави за оригиналния и талантливо написан стих!
  • Интересни размисли!
    Замислих се и аз...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...