31.01.2015 г., 13:36 ч.

Самобичуване 

  Поезия » Гражданска
577 0 6

Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...

Дори на себе си ще се присмея аз.

Дали е редно да прощавам или хуля!?

И кой ми дава право на това?

Нима съм по добър от всички?

Нима съм по различен аз?

Защо тогава се опитвам ми кажете!?

Да казвам какво е най добро за нас.

Дърдорко който чувства се велик и умен.

Че кой излъгал го е за това!?

Нали и аз човек съм като всички.

Защо тогава с пръст ви казвам не така?

Признавам си че не за туй го правя.

Описвам своята борба греховна.

И искам, бога ми, така го искам,

да бъдем хора носещи във себе си

любов и добрина.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Руми разчувства ме!До нови!
  • Има шанс,ако повече хора провокираме доброто в себе си и другите!Вярата е наивна,но трябва да се опитва всеки ден!!!!!
  • Здравейте момичета зарадвах се на коментарите!За мен те значат много!С уважение Тони ,Ели ,Краси !!!До нови стрещи!!!
  • "И искам, бога ми, така го искам,

    да бъдем хора носещи във себе си

    любов и добрина."
    -------------------------------------------------------------
    Докосваща сърцето поетична изповед с много мъдро послание!
    Поздрави за оригиналния и талантливо написан стих!
  • Интересни размисли!
    Замислих се и аз...
  • Вярвам ти,Ачо,че искрено искаш хората да носят само любов и доброта.
    Защо мислиш, че твоята борба е греховна? Напротив -с тази борба вървиш към спасението си. Само това, че признаваш, че си грешник ти скъсяваш времето към спасението си.Нека Бог бди над тебе!
    Жив и здрав да си, лека вечер!
Предложения
: ??:??