Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички?
Нима съм по различен аз?
Защо тогава се опитвам ми кажете!?
Да казвам какво е най добро за нас.
Дърдорко който чувства се велик и умен.
Че кой излъгал го е за това!?
Нали и аз човек съм като всички.
Защо тогава с пръст ви казвам не така?
Признавам си че не за туй го правя.
Описвам своята борба греховна.
И искам, бога ми, така го искам,
да бъдем хора носещи във себе си
любов и добрина.
© Ангел Всички права запазени