31 ene 2015, 13:36

Самобичуване

  Poesía » Civil
786 0 6

Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...

Дори на себе си ще се присмея аз.

Дали е редно да прощавам или хуля!?

И кой ми дава право на това?

Нима съм по добър от всички?

Нима съм по различен аз?

Защо тогава се опитвам ми кажете!?

Да казвам какво е най добро за нас.

Дърдорко който чувства се велик и умен.

Че кой излъгал го е за това!?

Нали и аз човек съм като всички.

Защо тогава с пръст ви казвам не така?

Признавам си че не за туй го правя.

Описвам своята борба греховна.

И искам, бога ми, така го искам,

да бъдем хора носещи във себе си

любов и добрина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Руми разчувства ме!До нови!
  • Има шанс,ако повече хора провокираме доброто в себе си и другите!Вярата е наивна,но трябва да се опитва всеки ден!!!!!
  • Здравейте момичета зарадвах се на коментарите!За мен те значат много!С уважение Тони ,Ели ,Краси !!!До нови стрещи!!!
  • "И искам, бога ми, така го искам,

    да бъдем хора носещи във себе си

    любов и добрина."
    -------------------------------------------------------------
    Докосваща сърцето поетична изповед с много мъдро послание!
    Поздрави за оригиналния и талантливо написан стих!
  • Интересни размисли!
    Замислих се и аз...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...