Самодива (миниатюри)
С върха на пръстите си
заплитам звезди
в синята грива
на нощта-косата ми.
Нанизвам й в плитката
лунно злато.
Косите ми
толкова нежно
блестят в ръцете ти...
Изгарят в дланите ти -
като пепел
от роза...
* * *
В шепите ти
съм скрила огънче,
от диханието ми обгърнато
и оживяло.
Самодивска обич -
свети и сгрява...
И не си тръгва...
* * *
Ще бъдеш вятър,
преболял от щуране,
капчици роса
в тревите ще търсиш.
Ще ги изпиваш,
за мечти жаден.
Ще попиват
по крайчеца
на твоите устни.
Самодивска роса -
утолява страсти...
* * *
Самодивско е
по стъпките ми
да идваш -
танцуваш, танцуваш...
Не можеш да ме настигнеш
във валса
на полета ми.
Самодивски стъпки...
Никой не може
да ги догони...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
