Самодива (миниатюри)
С върха на пръстите си
заплитам звезди
в синята грива
на нощта-косата ми.
Нанизвам й в плитката
лунно злато.
Косите ми
толкова нежно
блестят в ръцете ти...
Изгарят в дланите ти -
като пепел
от роза...
* * *
В шепите ти
съм скрила огънче,
от диханието ми обгърнато
и оживяло.
Самодивска обич -
свети и сгрява...
И не си тръгва...
* * *
Ще бъдеш вятър,
преболял от щуране,
капчици роса
в тревите ще търсиш.
Ще ги изпиваш,
за мечти жаден.
Ще попиват
по крайчеца
на твоите устни.
Самодивска роса -
утолява страсти...
* * *
Самодивско е
по стъпките ми
да идваш -
танцуваш, танцуваш...
Не можеш да ме настигнеш
във валса
на полета ми.
Самодивски стъпки...
Никой не може
да ги догони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
