Apr 5, 2009, 2:26 PM

Самодива (миниатюри)

  Poetry » Other
841 0 20

 

С върха на пръстите си

заплитам звезди

в синята грива

на нощта-косата ми.

Нанизвам й в плитката

лунно злато.

Косите ми

толкова нежно

блестят в ръцете ти...

Изгарят в дланите ти -

като пепел

от роза...

 

*    *    *

 

В шепите ти

съм скрила огънче,

от диханието ми обгърнато

и оживяло.

Самодивска обич -

свети и сгрява...

И не си тръгва...

 

*    *    *

Ще бъдеш вятър,

преболял от щуране,

капчици роса

в тревите ще търсиш.

Ще ги изпиваш,

за мечти жаден.

Ще попиват

по крайчеца

на твоите устни.

Самодивска роса -

утолява страсти...

 

 *    *    *

 

Самодивско е

по стъпките ми

да идваш -

танцуваш, танцуваш...

Не можеш да ме настигнеш

във валса

на полета ми.

Самодивски стъпки...

Никой не може

да ги догони...

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • ах, каква поетична красота си заплела..с връхчетата на пръстите...
    прекрасен стих, мила Веси...с обич.
  • Трудна си за догонване!Мнооого си напред приятелко!
  • Идеми, как мислиш, защо не съм го сложила в поддиректория "миниатюри", а в "друга"? Щото съм сляпа или неграмотна? В скоби в заглавието, думата носи друг смисъл. Но ти, за разлика от всички останали, всичко знаеш, Полина, затова няма да споря с теб.
    Поздрави... ъъъ... миниатюрни...
    (Защо ли понякога "облизват ни някакви болни езици" - сигурно е от "щайгата"... )

    Благодаря на всички, посетили "миниатюрно-фолклорната" ми страничка! Спокойна и лека вечер, приятели!)))

  • Ураган от страст си!
    И диханието на живота...!
    С обич!
  • Нежна феерия си! Бъди!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...