21 мар. 2008 г., 21:53

Самота

1.2K 0 1
 

                               

Във стая празна,

с прозорци черни.

В едно легло само и тъжно,

лежи герой

и капят от очите сълзи.

 

Навред е празно,

и празно е сърцето.

Навред е тихо,

в душата тихо е дори.

 

Във миг прелиства книгата добре позната,

но в нея само скръб и жал ехти.

И всички спомени далечни и познати,

съзнанието му от раз изпепели.

 

Там, в тая пустош лежи героят

и сякаш за последна битка сили няма.

Навън е мрачно

и бледи дни се нижат ред по ред.

А той - героят

сърцето си встрани изхвърлил.

Лежи ли той там, пак лежи.

 

И сякаш от небето изведнъж

дойде човек - подаде му ръка.

И каза му: "ела, ела, ела!!!"

Самотникът усети сила нечовешка,

но и подаде в миг ръка.

И сякаш нещо блесна,

гръм удари болната от самота Земя.

 

И сякаш изведнъж усети нашият герой,

че време е, че време е.

Във стая празна,

с прозорци черни.

В едно легло, само и тъжно,

лежи герой, сякаш вечен сън сънуващ.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...