Mar 21, 2008, 9:53 PM

Самота

  Poetry
1.2K 0 1
 

                               

Във стая празна,

с прозорци черни.

В едно легло само и тъжно,

лежи герой

и капят от очите сълзи.

 

Навред е празно,

и празно е сърцето.

Навред е тихо,

в душата тихо е дори.

 

Във миг прелиства книгата добре позната,

но в нея само скръб и жал ехти.

И всички спомени далечни и познати,

съзнанието му от раз изпепели.

 

Там, в тая пустош лежи героят

и сякаш за последна битка сили няма.

Навън е мрачно

и бледи дни се нижат ред по ред.

А той - героят

сърцето си встрани изхвърлил.

Лежи ли той там, пак лежи.

 

И сякаш от небето изведнъж

дойде човек - подаде му ръка.

И каза му: "ела, ела, ела!!!"

Самотникът усети сила нечовешка,

но и подаде в миг ръка.

И сякаш нещо блесна,

гръм удари болната от самота Земя.

 

И сякаш изведнъж усети нашият герой,

че време е, че време е.

Във стая празна,

с прозорци черни.

В едно легло, само и тъжно,

лежи герой, сякаш вечен сън сънуващ.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...