Самота
Самота
Вървя, към Залеза загледан
и търся първата звезда
да затрепти над мен в небето
като Посока и Съдба...
И хукват незалязли мисли
в игра със Вятъра, и там
съм тъжен аз, но не единствено
от ужаса да бъда сам...
Край мен подтичват куп въпроси
за битието ми в света-
отмора сладостна не носи
усещането за нощта...
Отказал Божията милост
и неговият благослов,
реших в Живота горделиво
да мина сам и без Любов...
...И ти навярно като мене
към Залез някакъв вървиш
и във нощта, съвсем естествено
до късно няма да заспиш.
Ще те намеря в твоя Залез
и в незаспалата ти нощ
спестена нежност да оставя
докато шепнеш, че съм лош
и за Любов сме закъсняли...
-Защо да бъда сам избрах?...
Тогава знаех, днес- едва ли,
че много самота видях!...
...И в своя път венчан със Хаоса
аз сам към Залеза вървя...
...А ти вървиш към менопауза
и също нейде си сама...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
