Самота

Sep 10, 2013, 11:58 AM

Poetry » Phylosophy

576 0 6

Самота
Вървя, към Залеза загледан
и търся първата звезда
да затрепти над мен в небето
като Посока и Съдба...
И хукват незалязли мисли
в игра със Вятъра, и там
съм тъжен аз, но не единствено
от ужаса да бъда сам...
Край мен подтичват куп въпроси
за битието ми в света-
отмора сладостна не носи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота

Want to read more?

Random works