jollyroger (Коста Качев)
1543 16
Sep 10, 2013, 11:58 AM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
522 0 6

 

Самота

 

Вървя, към Залеза загледан 

и търся първата звезда

да затрепти над мен в небето

като Посока и Съдба...

 

И хукват незалязли мисли

в игра със Вятъра, и там

съм тъжен аз, но не единствено

от ужаса да бъда сам...

 

Край мен подтичват куп въпроси

за битието ми в света-

отмора сладостна не носи

усещането за нощта...

 

Отказал Божията милост

и неговият благослов,

реших в Живота горделиво

да мина сам и без Любов...

 

...И ти навярно като мене 

към Залез някакъв вървиш

и във нощта, съвсем естествено

до късно няма да заспиш.

 

Ще те намеря  в твоя Залез  

и в  незаспалата ти нощ

спестена нежност да оставя 

докато шепнеш, че съм лош

 

и за Любов сме закъсняли...

-Защо да бъда сам избрах?...

Тогава знаех, днес- едва ли,

че много самота видях!...

 

...И в своя път венчан със Хаоса

аз сам към Залеза вървя...

...А ти вървиш към менопауза

и също нейде си сама...

 

Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??