3 июл. 2017 г., 11:57  

Самотен евъргрийн 

  Поэзия
935 5 12

 

 

Kогато ти се случвам, 

ми е тъжно, 

когато ме очакваш, 

ме боли.

Пространството

утихва, 

става тъмно, 

когато

пръстите ти неми 

са сълзи.

Kогато си отивам

наранена

от твърдото в очите ти

небе, 

умира бедна

нашата вселена, 

а после я възраждаш

и расте...

И после ретроградно

все се нямаме

в житейската

недоловима скръб, 

където

безпощадно оцеляваме

из щрихите

на изначалния си

път.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??