3.07.2017 г., 11:57 ч.  

Самотен евъргрийн 

  Поезия
934 5 12

 

 

Kогато ти се случвам, 

ми е тъжно, 

когато ме очакваш, 

ме боли.

Пространството

утихва, 

става тъмно, 

когато

пръстите ти неми 

са сълзи.

Kогато си отивам

наранена

от твърдото в очите ти

небе, 

умира бедна

нашата вселена, 

а после я възраждаш

и расте...

И после ретроградно

все се нямаме

в житейската

недоловима скръб, 

където

безпощадно оцеляваме

из щрихите

на изначалния си

път.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??