Kогато ти се случвам,
ми е тъжно,
когато ме очакваш,
ме боли.
Пространството
утихва,
става тъмно,
когато
пръстите ти неми
са сълзи.
Kогато си отивам
наранена
от твърдото в очите ти
небе,
умира бедна
нашата вселена,
а после я възраждаш
и расте...
И после ретроградно
все се нямаме
в житейската
недоловима скръб,
където
безпощадно оцеляваме
из щрихите
на изначалния си
път.
© Геновева Христова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
