29 апр. 2009 г., 21:00

Самотна капка

741 0 6

 

Самотна  капка

 

Една    самотна  капка

роден  съм  в буйната  река.

Натрупал  слънчевата   сила

от цветовете  на    дъга.

Като  кристал безценен                                 

в извора  ще се изгубя с трясък!            

Мигът  е време   на  летежа,       

изпълнен с моя  блясък!                             

И  щастлив  ще  влея  тяло        

във   вечно  и  прекрасно  цяло!

И макар  за  миг,

следа  ще съм оставил.

И озарил с лик,

жадния  ще  съм  избавил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...