Самотна капка
Една самотна капка
роден съм в буйната река.
Натрупал слънчевата сила
от цветовете на дъга.
Като кристал безценен
в извора ще се изгубя с трясък!
Мигът е време на летежа,
изпълнен с моя блясък!
И щастлив ще влея тяло
във вечно и прекрасно цяло!
И макар за миг,
следа ще съм оставил.
И озарил с лик,
жадния ще съм избавил!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
