diesto (Данаил Антонов)
1039 617
30 мая 2021 г., 02:17

Самотни ръце. 

  Поэзия » Любовная
621 5 12

Защо да се измъчваме така?

Самотни си обрекла - ти, ръцете ми, 

а мястото ми в твоята душа,

тъй тясно е за влюбено сърце...

И спира ми дъха от въздихание.

Една сълза прелива предпотопно. 

Какво, че ще валя от туй страдание,

щом няма да си с мене доживотно?

Защо да се обливаме с вина?

Нима е невъзможна любовта ни?

Напротив! Щом сме живи Ти и Аз,

тогава може чудото да стане.

Най-лесно е клишето за илюзии,

утопия, че тя не съществува.

Аз вярвам, че я има точно в нас

и не е древен мит или сънуване.

Защо не изживеем в красота,

копнежа и блаженото на чувствата?

Защо да я изплаквам тази страст

във някакво посредствено изкуство?...

Луната е тъга за всички вълци,

а гроздето горчи им на лисиците. 

Нима съм забраненото ти зрънце,

а ти си по-далечна и от птиците?...

 

Стихопат.

Danny Diester

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??