13 февр. 2010 г., 11:20

Самотният воин

976 0 0

 

 

Не, днес няма да се боря.

Оставам в степите да спя,

но не със болка стиснал зъби във съня.

 

Не днес, утре ще се бия, и не ще  кървя.

Потънал в тежките доспехи,

няма от кого да крия своята смиреност,

седнал върху сивата скала.

 

Зная, че врагът не спи.

Той има своя  цел,  посока,

спокойствието знае да руши,

но днес няма да се боря,

а ще уча за човешките души.

 

Днес не ще огъвам желязо,

нито ще газя повалени тела.

Днес ще се уча да чувам

тихия глас във моята душа.

 

Днес няма да пия от бокала със вино,

в знак на победа,

нито във пир ще удавя успеха

от поредната битка.

Не, днес ще бъда различен,

и в молитва ще търся утеха.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...