Не, днес няма да се боря.
Оставам в степите да спя,
но не със болка стиснал зъби във съня.
Не днес, утре ще се бия, и не ще кървя.
Потънал в тежките доспехи,
няма от кого да крия своята смиреност,
седнал върху сивата скала.
Зная, че врагът не спи.
Той има своя цел, посока,
спокойствието знае да руши,
но днес няма да се боря,
а ще уча за човешките души.
Днес не ще огъвам желязо,
нито ще газя повалени тела.
Днес ще се уча да чувам
тихия глас във моята душа.
Днес няма да пия от бокала със вино,
в знак на победа,
нито във пир ще удавя успеха
от поредната битка.
Не, днес ще бъда различен,
и в молитва ще търся утеха.
© Димитър Георгиев Все права защищены