13 feb 2010, 11:20

Самотният воин

  Poesía
978 0 0

 

 

Не, днес няма да се боря.

Оставам в степите да спя,

но не със болка стиснал зъби във съня.

 

Не днес, утре ще се бия, и не ще  кървя.

Потънал в тежките доспехи,

няма от кого да крия своята смиреност,

седнал върху сивата скала.

 

Зная, че врагът не спи.

Той има своя  цел,  посока,

спокойствието знае да руши,

но днес няма да се боря,

а ще уча за човешките души.

 

Днес не ще огъвам желязо,

нито ще газя повалени тела.

Днес ще се уча да чувам

тихия глас във моята душа.

 

Днес няма да пия от бокала със вино,

в знак на победа,

нито във пир ще удавя успеха

от поредната битка.

Не, днес ще бъда различен,

и в молитва ще търся утеха.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...