13 feb 2010, 11:20

Самотният воин

  Poesía
972 0 0

 

 

Не, днес няма да се боря.

Оставам в степите да спя,

но не със болка стиснал зъби във съня.

 

Не днес, утре ще се бия, и не ще  кървя.

Потънал в тежките доспехи,

няма от кого да крия своята смиреност,

седнал върху сивата скала.

 

Зная, че врагът не спи.

Той има своя  цел,  посока,

спокойствието знае да руши,

но днес няма да се боря,

а ще уча за човешките души.

 

Днес не ще огъвам желязо,

нито ще газя повалени тела.

Днес ще се уча да чувам

тихия глас във моята душа.

 

Днес няма да пия от бокала със вино,

в знак на победа,

нито във пир ще удавя успеха

от поредната битка.

Не, днес ще бъда различен,

и в молитва ще търся утеха.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...