13.02.2010 г., 11:20

Самотният воин

973 0 0

 

 

Не, днес няма да се боря.

Оставам в степите да спя,

но не със болка стиснал зъби във съня.

 

Не днес, утре ще се бия, и не ще  кървя.

Потънал в тежките доспехи,

няма от кого да крия своята смиреност,

седнал върху сивата скала.

 

Зная, че врагът не спи.

Той има своя  цел,  посока,

спокойствието знае да руши,

но днес няма да се боря,

а ще уча за човешките души.

 

Днес не ще огъвам желязо,

нито ще газя повалени тела.

Днес ще се уча да чувам

тихия глас във моята душа.

 

Днес няма да пия от бокала със вино,

в знак на победа,

нито във пир ще удавя успеха

от поредната битка.

Не, днес ще бъда различен,

и в молитва ще търся утеха.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...