Feb 13, 2010, 11:20 AM

Самотният воин

  Poetry
969 0 0

 

 

Не, днес няма да се боря.

Оставам в степите да спя,

но не със болка стиснал зъби във съня.

 

Не днес, утре ще се бия, и не ще  кървя.

Потънал в тежките доспехи,

няма от кого да крия своята смиреност,

седнал върху сивата скала.

 

Зная, че врагът не спи.

Той има своя  цел,  посока,

спокойствието знае да руши,

но днес няма да се боря,

а ще уча за човешките души.

 

Днес не ще огъвам желязо,

нито ще газя повалени тела.

Днес ще се уча да чувам

тихия глас във моята душа.

 

Днес няма да пия от бокала със вино,

в знак на победа,

нито във пир ще удавя успеха

от поредната битка.

Не, днес ще бъда различен,

и в молитва ще търся утеха.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...