8 дек. 2007 г., 06:04

Самотно... Нощно... 

  Поэзия
763 0 20
***

                                   "Това, дето в съня ти
                               е дошъл Ангел...
                               и е бълнувал...
                               значи само...
                               че не е имал къде...
                               да пренощува...
                               а навън сигурно ...
                               е валял дъжд..."


Негодувам нощем...
                            в самотата...
Някак ме притиска... зима е...
                                         навън е зима...
и студено е навярно... Нека...
                                           да се стопли самотата...
Аз не искам да изчезва безвъзвратно...
Не... без нея как ще виждам...
Не... не искам да си връщам...
                                                 слепотата...
И прокуждам слепите... далеч от мене...

Но не мога да се разкрася от нея...
само черните ми рокли й отиват...
Колко грешно са вещали тази краска...
                                                                на смъртта...
за мен е стряскащо червена...
А дъгата ми наднича в гардероба...
Как мечтая да я пусна тук... при мене...
Не навън... във стаята ми само...
и отразена в огледалото...
                           да се взривява... цветно...
ще залее всичко... как е странно...
Как ли биха били в цветно...
                             питанките... многоточията вечни?...
Само с черно досега си ги рисувах...

Скрито е... подводно... чака...
                                   и... похлопва...
на вратата ми... отвътре...
О... нещо чуждо сякаш е...
Да се уплаша?...
               Да замлъкна... че ме няма?...
Няма да се лутам... ще отворя...
Ще потръпна само...
                            ако пак е Ангел...

Той завинаги се е отнесъл с мене...
                                                                   СВОЕ!!!

© Арлина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Арлинка..., втъкваш ми се с тези стихове, знаеш ли къде!?!?
    Ти знаеш...!!!
    Убийствена си!
  • Тъмно красиво!
    Поздрав!
  • Силна си, много си силна!!!
  • "Но не мога да се разкрася от нея...
    само черните ми рокли й отиват...
    Колко грешно са вещали тази краска...
    на смъртта...
    за мен е стряскащо червена..."

    И ти не се за коментиране...
  • Доста трудно се коментират стиховете ти!!!
    Поздравления, Арлина!!!
  • Много хубав стих!
  • А колко си отиват черно и червено... веднага се замислих за изкормени негри, но след това забравих, че съм се замислил, че звучи расистки, а пък аз не съм расист, следователно не говоря расистки и дори да кажа нещо, което напомня расизъм, то не е пропаганда за расизъм ни най-малко, в случая наблягам чисто на цветовете, черно и червено, което не е като негър до индианец, а по скоро един нетрезв коментар...
  • Нощ...зима...самота...слепота...краска на смъртта...

    Но преобладаващо у лирическата е стряскащото червено, цветното, дъгата, надничаща в гардероба:

    "Как мечтая да я пусна тук... при мене...
    Не навън... във стаята ми само...
    и отразена в огледалото...
    да се взривява... цветно...
    ще залее всичко... как е странно...
    Как ли биха били в цветно...
    питанките... многоточията вечни?..."


    Топло ми стана от това взривяване на дъгата, Арлина!!! По-красив взрив едва ли може да има...Невероятен стих!!! Благодаря!
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!!!!!
  • Остави ме без думи ,Арлина ,и без дъх !пАлодисменти за прекрасното изпълнение !
  • Тук се набутах...тотално
    Но си струваше. Нали знаеш защо,Уникална?
  • Мрачна красота създаваш!
    Навярно е само настроение.
    Ти си многоцветна и малко
    черно кара цветовете в теб да заблестят.
    Поздравления за великолепния стих!!!
  • Браво!!!!Развълнува ме!!!
  • Направо в десетката на настроението ми !
    Страхотен стих !!!
    Поздрави !
  • Обичам, черното... черното е класика Не черното в душата, там ме стряска!

    Но пускам и останалите цветове на дъгата. А ти, пак си неотразима!
    Поздрави
  • Арли,Арли...много е хубаво!ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!
  • Силни,вълнуващи,задъхани стихове.Истински поток на съзнанието.
  • Пуснкай дъгата да се взривява цветно в теб!
    От цветност ноти ще разтварят длани
    и музика, красива ще прелее...
    и ще прогледнат слепите във времето
    със слънчеви отблясъци в сърцето.
    За теб Арлина!
    Развълнува ме стиха ти!
  • Имаш вратичка с радост, там където е дъгата.
    Браво!
  • Хубаво е, че лирическата пуска ангела при себе си, да я отнася,
    но дано той не идва само когато вали дъжд и няма накъде...
    Добре е, че е скрила и дъгата...
    Прекрасна, поздрави ангелски!!!!
  • СКРИЙ ЧЕРНИТЕ КРАСКИ,ИЗЛЕЗ НАВЪН,ВИЖ:"ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН"!РАДВАЙ МУ СЕ...ТОЛКОВА СИ МЛАДА!ЧУДЕСЕН,ТЪЖЕН СТИХ!
Предложения
: ??:??