Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Dec 8, 2007, 6:04 AM

Самотно... Нощно...

  Poetry
918 0 20
***

                                   "Това, дето в съня ти
                               е дошъл Ангел...
                               и е бълнувал...
                               значи само...
                               че не е имал къде...
                               да пренощува...
                               а навън сигурно ...
                               е валял дъжд..."


Негодувам нощем...
                            в самотата...
Някак ме притиска... зима е...
                                         навън е зима...
и студено е навярно... Нека...
                                           да се стопли самотата...
Аз не искам да изчезва безвъзвратно...
Не... без нея как ще виждам...
Не... не искам да си връщам...
                                                 слепотата...
И прокуждам слепите... далеч от мене...

Но не мога да се разкрася от нея...
само черните ми рокли й отиват...
Колко грешно са вещали тази краска...
                                                                на смъртта...
за мен е стряскащо червена...
А дъгата ми наднича в гардероба...
Как мечтая да я пусна тук... при мене...
Не навън... във стаята ми само...
и отразена в огледалото...
                           да се взривява... цветно...
ще залее всичко... как е странно...
Как ли биха били в цветно...
                             питанките... многоточията вечни?...
Само с черно досега си ги рисувах...

Скрито е... подводно... чака...
                                   и... похлопва...
на вратата ми... отвътре...
О... нещо чуждо сякаш е...
Да се уплаша?...
               Да замлъкна... че ме няма?...
Няма да се лутам... ще отворя...
Ще потръпна само...
                            ако пак е Ангел...

Той завинаги се е отнесъл с мене...
                                                                   СВОЕ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0