Самотно... Нощно...
***
"Това, дето в съня ти
е дошъл Ангел...
и е бълнувал...
значи само...
че не е имал къде...
да пренощува...
а навън сигурно ...
е валял дъжд..."
Негодувам нощем...
в самотата...
Някак ме притиска... зима е...
навън е зима...
и студено е навярно... Нека...
да се стопли самотата...
Аз не искам да изчезва безвъзвратно...
Не... без нея как ще виждам...
Не... не искам да си връщам...
слепотата...
И прокуждам слепите... далеч от мене...
Но не мога да се разкрася от нея...
само черните ми рокли й отиват...
Колко грешно са вещали тази краска...
на смъртта...
за мен е стряскащо червена...
А дъгата ми наднича в гардероба...
Как мечтая да я пусна тук... при мене...
Не навън... във стаята ми само...
и отразена в огледалото...
да се взривява... цветно...
ще залее всичко... как е странно...
Как ли биха били в цветно...
питанките... многоточията вечни?...
Само с черно досега си ги рисувах...
Скрито е... подводно... чака...
и... похлопва...
на вратата ми... отвътре...
О... нещо чуждо сякаш е...
Да се уплаша?...
Да замлъкна... че ме няма?...
Няма да се лутам... ще отворя...
Ще потръпна само...
ако пак е Ангел...
Той завинаги се е отнесъл с мене...
СВОЕ!!!
"Това, дето в съня ти
е дошъл Ангел...
и е бълнувал...
значи само...
че не е имал къде...
да пренощува...
а навън сигурно ...
е валял дъжд..."
Негодувам нощем...
в самотата...
Някак ме притиска... зима е...
навън е зима...
и студено е навярно... Нека...
да се стопли самотата...
Аз не искам да изчезва безвъзвратно...
Не... без нея как ще виждам...
Не... не искам да си връщам...
слепотата...
И прокуждам слепите... далеч от мене...
Но не мога да се разкрася от нея...
само черните ми рокли й отиват...
Колко грешно са вещали тази краска...
на смъртта...
за мен е стряскащо червена...
А дъгата ми наднича в гардероба...
Как мечтая да я пусна тук... при мене...
Не навън... във стаята ми само...
и отразена в огледалото...
да се взривява... цветно...
ще залее всичко... как е странно...
Как ли биха били в цветно...
питанките... многоточията вечни?...
Само с черно досега си ги рисувах...
Скрито е... подводно... чака...
и... похлопва...
на вратата ми... отвътре...
О... нещо чуждо сякаш е...
Да се уплаша?...
Да замлъкна... че ме няма?...
Няма да се лутам... ще отворя...
Ще потръпна само...
ако пак е Ангел...
Той завинаги се е отнесъл с мене...
СВОЕ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
