29 июл. 2014 г., 20:31

Сбогом 

  Поэзия
471 0 0

Свърши любовта. И със друг се хвана

ти - а тъй много обичах те аз.

Ала ще те помня - каквото и да стане -

до последния ден или час.

 

Ще го потуша някак огъня във мене -

дето пламти в моето огнище.

Ала ако някога решиш да ме вземеш -

там ще има само пепелища...

 

Говореше ми за висок морал и идеали.

Но не намери смелост да ми кажеш -

че друго търсиш. Но аз ти прощавам.

И само съвестта ти ще се обажда.

 

Както и да е. Не, няма аз да те съдя.

Нито пък ще те проклетисвам.

Значи не е писано - заедно да бъдем.

Значи не ни е било орисано...

 

А аз - аз съм войник, аз ще оцелея...

Сърцето ми неведнъж в пожар е горяло.

От какво те беше страх - че за тебе копнея.

Или от това, че бях твоето огледало.

 

Обичах те - и ти беше моето момиче...

Но щом това искаш - аз ще те забравя.

Навярно още малко ще те обичам...

Но всичко вече е част от безкрая.

 

 

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??