29.07.2014 г., 20:31  

Сбогом 2014

684 0 0

Свърши любовта. И със друг се хвана

ти - а тъй много обичах те аз.

Ала ще те помня - каквото и да стане -

до последния ден или час.

 

Ще го потуша някак огъня във мене -

дето пламти в моето огнище.

Ала ако някога решиш да ме вземеш -

там ще има само пепелища...

 

Говореше ми за висок морал и идеали.

Но не намери смелост да ми кажеш -

че друго търсиш. Но аз ти прощавам.

И само съвестта ти ще се обажда.

 

Както и да е. Не, няма аз да те съдя.

Нито пък ще те проклетисвам.

Значи не е писано - заедно да бъдем.

Значи не ни е било орисано...

 

А аз - аз съм войник, аз ще оцелея...

Сърцето ми неведнъж в пожар е горяло.

От какво те беше страх - че за тебе копнея.

Или от това, че бях твоето огледало.

 

Обичах те - и ти беше моето момиче...

Но щом това искаш - аз ще те забравя.

Навярно още малко ще те обичам...

Но всичко вече е част от безкрая.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...