Свърши любовта. И със друг се хвана

ти - а тъй много обичах те аз.

Ала ще те помня - каквото и да стане -

до последния ден или час.

Ще го потуша някак огъня във мене -

дето пламти в моето огнище.

Ала ако някога решиш да ме вземеш -

там ще има само пепелища...

Говореше ми за висок морал и идеали.

Но не намери смелост да ми кажеш -

че друго търсиш. Но аз ти прощавам.

И само съвестта ти ще се обажда.

Както и да е. Не, няма аз да те съдя.

Нито пък ще те проклетисвам.

Значи не е писано - заедно да бъдем.

Значи не ни е било орисано...

А аз - аз съм войник, аз ще оцелея...

Сърцето ми неведнъж в пожар е горяло.

От какво те беше страх - че за тебе копнея.

Или от това, че бях твоето огледало.

Обичах те - и ти беше моето момиче...

Но щом това искаш - аз ще те забравя.

Навярно още малко ще те обичам...

Но всичко вече е част от безкрая.