Край блатото видях в очите
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.

Погалих счупено крачето,
занесох щъркела у нас.
Лекувах го с любов и ето
полита с тях във ранен час.

С разперени крила големи
и радостно със птичи граг
сбогува се във кръг над мене,
и с ятото политна пак.

И мислено летях край него,
докато облаче го скри.
Ей, тука, в мен ми стана леко -
от самотата го спасих.

А аз все тъй сама съм тука
и скривам моите очи,
че в тях прозира също мъка,
но няма кой да ме спаси…