Край блатото видях в очите
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.
Погалих счупено крачето,
занесох щъркела у нас.
Лекувах го с любов и ето
полита с тях във ранен час.
С разперени крила големи
и радостно със птичи граг
сбогува се във кръг над мене,
и с ятото политна пак.
И мислено летях край него,
докато облаче го скри.
Ей, тука, в мен ми стана леко -
от самотата го спасих.
А аз все тъй сама съм тука
и скривам моите очи,
че в тях прозира също мъка,
но няма кой да ме спаси…
© Ани Иванова Всички права запазени