28 мар. 2012 г., 10:49  

Сцена

1.1K 0 14

Посвещавам на 27.03. - Деня на театъра

и на сина си, който е актьор

 

                                                      „ Целият свят е сцена ....”

                                                                                 Шекспир

 

Светът е сцена, но понякога бездарни  

са актьорите, наплескани със грим.

Интригите  са смайващо коварни ...

Да, няма как да ги предотвратим.

 

Декорите са смешни и прогнили.

Държат се някак си едва-едва.

Прожекторът мъждука пряко сили,

(но  на кого му пука за това).

 

Най-често  режисьорът е безсилен

да сътвори отворен, жив финал...

Познат е Главният Герой. Ухилен.

А Отрицателният – дявол цял.

 

Жена присъства. Казано е вече

„Шерше ла фам” във всеки нов проблем.

Стремежът към Красивото е вечен

и търсейки го... всички ще умрем.

 

На премиера  празен е салонът,

сивее прашна старата завеса.

ДушИ  Отело дълго  Дездемона...

Принц  Хамлет Призрака приспива с песен...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...