24 июл. 2021 г., 22:10

Сега!

477 0 0

 

Докосни, погали
мойта буйна коса.
Целуни, утоли
мойта жадна уста.

С поглед ме пронижи,
с усмивка стопли ме.

Прошепни, изкрещи
ти моето име.

Прегърни, обладай,
потъни в мен сега.
Без начало и край 
наш'те потни тела

се преливат в едно,
нищо общо с греха.
Аз не питам защо,
а щастлива мълча...

И не искам да знам 
докога, докога...
Искам всичко да дам 
точно тук и сега!

 

24.07.2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...