Сега!
Докосни, погали
мойта буйна коса.
Целуни, утоли
мойта жадна уста.
С поглед ме пронижи,
с усмивка стопли ме.
Прошепни, изкрещи
ти моето име.
Прегърни, обладай,
потъни в мен сега.
Без начало и край
наш'те потни тела
се преливат в едно,
нищо общо с греха.
Аз не питам защо,
а щастлива мълча...
И не искам да знам
докога, докога...
Искам всичко да дам
точно тук и сега!
24.07.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
