Сега!

Poetry » Love

479 0 0

Докосни, погали
мойта буйна коса.
Целуни, утоли
мойта жадна уста.

С поглед ме пронижи,
с усмивка стопли ме.

Прошепни, изкрещи
ти моето име.

Прегърни, обладай,
потъни в мен сега.
Без начало и край
наш'те потни тела

се преливат в едно,
нищо общо с греха.
Аз не питам защо,
а щастлива мълча...

И не искам да знам
докога, докога...
Искам всичко да дам
точно тук и сега!

24.07.2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0