Докосни, погали
мойта буйна коса.
Целуни, утоли
мойта жадна уста.
С поглед ме пронижи,
с усмивка стопли ме.
Прошепни, изкрещи
ти моето име.
Прегърни, обладай,
потъни в мен сега.
Без начало и край
наш'те потни тела
се преливат в едно,
нищо общо с греха.
Аз не питам защо,
а щастлива мълча...
И не искам да знам
докога, докога...
Искам всичко да дам
точно тук и сега!
24.07.2021 г.
© Ива ВалМан All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
